Радиаторите? Ако ги тръснеш, можеш да получиш кубчета лед
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
24 ноември, 2022 година, 11.43 часа.
Днес за пръв път донесох обичаните жълти хризантеми на мама не вкъщи, а на гробищата.
Два букета, мамче, както постоянно – от нас със Сашка и от твоя Есенка.
Откакто баща седна в инвалидното кресло, в навечерието на маминия рожден ден той винаги се опитваше скритом да ми мушне в джоба парички: „ Това е за цветята, от мен “.
Аз постоянно се противих. „ Татко, аз имам пари, няма потребност “.
Той се наскърбяваше. Казваше: „ Анка, вземи, за мен това е значимо. Аз съм мъж, аз би трябвало да ви закупувам цветя. "
Постоях край гробовете, поплаках. Гробището заран е празно, жива душа няма.
Снегът е затрупал моите кръстове, табелките са покрити с лед. Стоплих ги с ръце.
Честит рожден ден, скъпа моя.
При нас всичко е наред. Сашенка отбрани дипломата си с отличие. Напира да се върне вкъщи, само че аз към този момент не й позволявам. Много е студено при нас. От през вчерашния ден няма ток, връзки, вода, отопление. Отново имаше масиран ракетен удар из цяла Украйна. Но нашите всичко ще ремонтират, мамо, ти за мен не се притеснявай.
На връщане от гробищата прихванах в колата някаква съветска радиовълна. „ Най-голямата опасност за вашия живот са украинските бандитски формирования и националисти “, съобщи ми чичко с тревожно-патетичен глас.
Дощя ми се да го разкъсам. На елементи. Ето с тези сковани от мраз ръце.
Сякаш нищо човешко не остана в мен. Само болежка и злоба.
Болка и злоба.
29 ноември 2022 година
В ефира - непрекъснатата ни графа „ хуманитаристите се пробват да схванат “.
Преди десетина минути ни пуснаха тока, който го нямаше 16 (шестнайсет!) часа. Познайте, какво направих първо?
Правилно, пуснах електрическия нагревател. Разкайвам се.
Много сме измръзнали.
Да, аз също одобрявам слогана „ Да преживеем тази зима дружно “. Но не ми ясно, за какво четната страна на нашата улица я претърпява настрана – техните блокове светят през целия ден като коледни елхи.
Струва ми се, би било заслужено да споделяме тестванията поравно, да вземем за пример, всички по осем часа без ток. Но работата даже не е в това.
Когато се случват повреда, „ долитане “ или някаква друга „ изненада “ от тези, нямам никакви въпроси. Само безгранична благодарност към хората, които ремонтират всичко това. Но ето този обособен геноцид към нечетната страна на улица „ Академик Павлов “, назоваван „ плановото изключване на тока “, той ме тревожи.
Температурата в нашите радиатори е такава, че в случай че ги тръснеш, можеш да получиш няколко кубчета лед за уискито.
Доберманът се разхожда из жилището като салтовски клошар – в остарялата ми вълнена жилетка. Аз наподобявам като същинска баба Нюра, увита в две карирани одеяла – наричайте ме „ карираната “. А Кира, нашият африкански папагал, от самото начало се прави на огромна сива въздушна топка. Тя по този начин разперва перата си, че след шестия час „ пестене на тока “ аз се уплаших – същинска сова!
Ето, вие се смеете, а у съседите, между другото, издъхнаха рибките в аквариума.
Но, да знаете, че даже в това положение нашата птичка пее с пълен глас саркастични песни за полудялото джудже. Затова считам, че най-непревземаемият пункт на съпротивата е тук, при мен, на 17-тия етаж.
Не, не се отвращавам, няма потребност да ме апострофирате с „ не мрънкай, има и по-тежки случаи “. Знам. Просто желая да схвана – по какъв начин е устроено това „ пестене “.
Защото втората ми стъпка е да загрея вода в чайника.
Повтарям – ние измръзнахме. Нашият блок е не газифициран, всичко работи на ток.
Третата ми стъпка – бойлерът. Топла вода няма от пролетта.
Четвъртата – тв приемникът. Любопитно е, знаете ли, какво е станало за последните 16 часа в града, в страната, в света. Може би Кремъл гори, а аз не съм в течение.
В посока към кафе-машината ръката ми, несъмнено, също се протегна, само че аз – апелирам това да се внесе в протокола – се въздържах.
А пък при съседите бръмчи пералнята – това не е за протокола, да не съм клеветник.
А в случай че би трябвало да приказваме съществено, напълно не ми е ясно как системата устоя такива невероятни едновременни натоварвания? И каква висша мощ пази в този момент нашия блок от самозапалване?
И, най-много: какво икономисваме в този случай?
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
24 ноември, 2022 година, 11.43 часа.
Днес за пръв път донесох обичаните жълти хризантеми на мама не вкъщи, а на гробищата.
Два букета, мамче, както постоянно – от нас със Сашка и от твоя Есенка.
Откакто баща седна в инвалидното кресло, в навечерието на маминия рожден ден той винаги се опитваше скритом да ми мушне в джоба парички: „ Това е за цветята, от мен “.
Аз постоянно се противих. „ Татко, аз имам пари, няма потребност “.
Той се наскърбяваше. Казваше: „ Анка, вземи, за мен това е значимо. Аз съм мъж, аз би трябвало да ви закупувам цветя. "
Постоях край гробовете, поплаках. Гробището заран е празно, жива душа няма.
Снегът е затрупал моите кръстове, табелките са покрити с лед. Стоплих ги с ръце.
Честит рожден ден, скъпа моя.
При нас всичко е наред. Сашенка отбрани дипломата си с отличие. Напира да се върне вкъщи, само че аз към този момент не й позволявам. Много е студено при нас. От през вчерашния ден няма ток, връзки, вода, отопление. Отново имаше масиран ракетен удар из цяла Украйна. Но нашите всичко ще ремонтират, мамо, ти за мен не се притеснявай.
На връщане от гробищата прихванах в колата някаква съветска радиовълна. „ Най-голямата опасност за вашия живот са украинските бандитски формирования и националисти “, съобщи ми чичко с тревожно-патетичен глас.
Дощя ми се да го разкъсам. На елементи. Ето с тези сковани от мраз ръце.
Сякаш нищо човешко не остана в мен. Само болежка и злоба.
Болка и злоба.
29 ноември 2022 година
В ефира - непрекъснатата ни графа „ хуманитаристите се пробват да схванат “.
Преди десетина минути ни пуснаха тока, който го нямаше 16 (шестнайсет!) часа. Познайте, какво направих първо?
Правилно, пуснах електрическия нагревател. Разкайвам се.
Много сме измръзнали.
Да, аз също одобрявам слогана „ Да преживеем тази зима дружно “. Но не ми ясно, за какво четната страна на нашата улица я претърпява настрана – техните блокове светят през целия ден като коледни елхи.
Струва ми се, би било заслужено да споделяме тестванията поравно, да вземем за пример, всички по осем часа без ток. Но работата даже не е в това.
Когато се случват повреда, „ долитане “ или някаква друга „ изненада “ от тези, нямам никакви въпроси. Само безгранична благодарност към хората, които ремонтират всичко това. Но ето този обособен геноцид към нечетната страна на улица „ Академик Павлов “, назоваван „ плановото изключване на тока “, той ме тревожи.
Температурата в нашите радиатори е такава, че в случай че ги тръснеш, можеш да получиш няколко кубчета лед за уискито.
Доберманът се разхожда из жилището като салтовски клошар – в остарялата ми вълнена жилетка. Аз наподобявам като същинска баба Нюра, увита в две карирани одеяла – наричайте ме „ карираната “. А Кира, нашият африкански папагал, от самото начало се прави на огромна сива въздушна топка. Тя по този начин разперва перата си, че след шестия час „ пестене на тока “ аз се уплаших – същинска сова!
Ето, вие се смеете, а у съседите, между другото, издъхнаха рибките в аквариума.
Но, да знаете, че даже в това положение нашата птичка пее с пълен глас саркастични песни за полудялото джудже. Затова считам, че най-непревземаемият пункт на съпротивата е тук, при мен, на 17-тия етаж.
Не, не се отвращавам, няма потребност да ме апострофирате с „ не мрънкай, има и по-тежки случаи “. Знам. Просто желая да схвана – по какъв начин е устроено това „ пестене “.
Защото втората ми стъпка е да загрея вода в чайника.
Повтарям – ние измръзнахме. Нашият блок е не газифициран, всичко работи на ток.
Третата ми стъпка – бойлерът. Топла вода няма от пролетта.
Четвъртата – тв приемникът. Любопитно е, знаете ли, какво е станало за последните 16 часа в града, в страната, в света. Може би Кремъл гори, а аз не съм в течение.
В посока към кафе-машината ръката ми, несъмнено, също се протегна, само че аз – апелирам това да се внесе в протокола – се въздържах.
А пък при съседите бръмчи пералнята – това не е за протокола, да не съм клеветник.
А в случай че би трябвало да приказваме съществено, напълно не ми е ясно как системата устоя такива невероятни едновременни натоварвания? И каква висша мощ пази в този момент нашия блок от самозапалване?
И, най-много: какво икономисваме в този случай?
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ